Сега не ме сънувай.
Не си и разпилявай мисълта.
Аз бях и си оставам онази същата,
от която дълго няма да заспиваш.

 
Аз бях едно усещане,
което ти преследваше в съня
и в опита си да ме сътвориш
ръката ти трепери.

 
Не се мъчи да ме разбираш.
Няма да е лесно.
Ще си остана само спомен,
там някъде в тишината.

 
Сега не ме сънувай.
Душата ми е скитаща и гола.
Забрави ме!
Не си роден да ме обичаш.

ТРУДНО СЕ ОБИЧА ВОЛНА СКИТАЩА ДУША, КОЯТО ВСЕ ТЪРСИ..ТЪРСИ...
НО ТРУДНО СЕ ОБИЧА ПО ОНЗИ ОБСЕБВАЩ НАЧИН, В КОЙТО ЧОВЕК ВСЕ ИСКА ДА ПРИТЕЖАВА...
А ДАЛИ ТОВА Е ИСТИНСКА ОБИЧ....СПОРЕД МЕН КАТЕГОРИЧНО НЕ
ОБИЧТА Е ЗАРЕЖДАНЕ, ВСЕОДАЙНА, ИЗВИСЯВАЩА И ТИ ГЛЕДАШ КРАСИВИЯ ПОЛЕТ НА ЛЮБИМИЯ И ЗАТАИЛА ДЪХ ГО ОБИЧАШ...
ПРЕКРАСЕН СТИХ И ЗНАЕШ ОБИЧАМ ТВОЯ СВЯТ ...ТАКЪВ ЕДИН РАЗЛИЧЕН НО ИСКРЕН И ЧИСТ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

и тъга е пълен стихът ти отново...
Прегръщам те, скитнице танцуваща!