В море от обич на ураганен вятър се превърнах,
в море от нежност и слънцето прегърнах
и така стаена във сянката на Бога
слушам, възхвалявам и живея.

Бленуван миг, превърнал се на спомен.
Откраднах те от този свят голям,
че дръзнах с любовта да те възпея
в реалността ми разреши да бъда твоя.

В живота като вятъра се нося,
като вълна прииждам,
вълна на обич, на божия закрила.
Стъпките ми с вяра са посети
и във всеки миг съдбовен
стъпвам с чувство, че живея.