Разбрал си ме погрешно.
Не съм човек, с който се привиква.
Не търся лесните неща.
Не мога да запълвам чужда скука
и да си губя времето в игри.
Не съм от хората, които молят и очакват чудеса.
Не тичам и не се залъгвам.
Вярвам в себе си, защото се познавам.
Имам чувства.
Поемам отговорности.
Имам грехове.
Поемам вина.
Не съм покорна и нямам капка свян.
Откъдето мина оставям следи.
Попивам от чуждата болка.
Раздавам мечти.
Имам топла прегръдка.
Имам сълзи.
Имам болка застинала в ляво.
Имам надежди.
Имам угризения.
Имам от всичко, за което се сетиш.
Понякога съм тиха, приличам на усещане.
Намирам себе си
единствено в пространството, в което дишам,
пристанала на тишината.
Не отвръщам на предизвикателства.
Обичам до кръв.
Обезумявам от дребните жестове.
Приютявам в душата си целият свят.
Искам всичко, раздавам всичко.
Пазя свободата си.
Търся справедливост.
Радвам се, на всеки един докоснал сетивата ми.
Обичам тези, които ме обичат,
защото знам, какво е любовта.
Сърцето ми е като отворена магистрала.
А светът ми е изпълнен с чудеса.

Аз съм всичко, което поискаш,
но за някой съм само мечта.