Една любов, която вчера си отиде
от днес поема своя път сама.
Където и да скита ще е моя.
В мечтите си назад ще се оглежда
да може болката да заличи.
Едва ли ще потърси прошка,
с която вълшебство от любов да сътвори.


Не се забравя просто ей така
любов, която много ти е дала.
Сърцето ще изгаря всеки път,
когато споменът се връща.
Но, ако истинска била е любовта,
приятелството винаги остава!

Харесва ми поетичният ти исказ за чувствата на една  раздяла. Но заради поантата в последните строфи прилагам и тази песен с обратната теза :)))
Не знам дали трябва да се дават поетични дефиниции на тези чувства! Всеки сам го изживява и си знае.  Вярвам че за себе си си права.
Поздрави и неразделно споделен уикенд да имаш! :)
Лекс

Тъжно ми стана.
Една любов не си отива съвсем, особено, когато ти е дала много.
Тя остава дълбока следа в сърцето.

А утре?
Идва една любов...

Поздрави, приятелче пораснало!