Тихо е...
Не брой сълзите ми,
думите ми да са твоята утеха,
прегръдката ми пристан за твоята душа.

 
На любов ще се уча
и любов ще ти дам.
От копнежа предишен
днес съм безкрайно щастлива.

 
В очите ми поглеждай,
там скрита топлина ще те огрее
и загърни душата ми,
където тихо плачеше дъжда.

 
В този кръг на нежност
пресегнал да ме погалиш
бъди началото за мен,
а аз, завършекът на нашата любов.