Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2010 01:54 - ПРОВОКИРАНО
Автор: agea Категория: Поезия   
Прочетен: 3222 Коментари: 5 Гласове:
16

Последна промяна: 03.07.2019 15:24






Не попитах дали може да го публикувам,
но когато нещо ми хареса не мога да се спра.
Дано автора,който провокирах с моето признание 
не ми се обиди . . . 


*
*
*



ПРИЗНАНИЕ ЧОВЕШКО НА СКИТНИК ПО ДУША

Ще седнеш ли до мен.
Ще ти разкажа приказка.Не се плаши.
Във сърцето ми се крият много истини,
а аз превърнах се на скитник по душа.
Не гледай,че сега съм дрипава.
Свещени са одеждите,
когато в тях едно сърце пулсира.
Богатство е да се усмихваш,
че всичко си опитал
и има още истини напред.
Не,не съм бездомница.
Имам си достатъчно от своите мечти.
Платила съм си скъпо всяка волност
и греха изплащам всеки ден.
Назад не се обръщам,
там оставих красота.
Усмихваш се . . .
Повярвай ми,така е.
Научих се да бъда себе си
и в мисълта си непокорна
разлаях всички гладни кучета около мен.
Сега съм истинска,
понякога окаляна в груба нежност
и аз прегръщам своята тъга.
Прелиствам прокъсаните страници на времето
и гледам да не оправдавам себе си,
че във своя камък на чакащите истини
препъвам се за кратък миг да се поспра.
Не се плаши.Аз така си говоря.
Душата ми е същата - танцуваща скитница.
Моята обич с шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Сънищата ми разюздани коне,
животът ми разтърсван от житейски урагани.
Не мога да се спра.
Душата ми на пойна птица се превръща
и с радост сърцето тържествува,
когато ме огреят с усмивка.
Очите ти са изненадано бездънни.
Май не съм добър разказвач.
Поспрях за малко,
въздух да поема,
да попия и от твоята мъдрост.
Дори не те попитах
искаш ли да ме изслушаш.
Но при скитниците рядко спират.
Ей,тук обличам дрипите
и тръгвам по света танцуваща да скитам,
с надежда да раздам по някоя мечта.
А ти,ти постой още малко така.
Почакай,на друг да разкажеш за любовта,
че свещена е във сърцето всяка дрипа
загърнала и моята и твоята душа.

 

*
*
*


ВАЛЕРИ КОСТАДИНОВ 
-  http://valer1961.blog.bg/profile.php     

"Провокирано от теб..."



"Не сядам,умора не усещам вече,
пък и от какво ли да се уморя...
Заслушан в шепота на стъпките
отминали приглушено покрай мен,
едва ли съзнателно ще забележа-
одежди,дрипи,пулсиращи в тях сърца
със скрити истини в себе си...
Жестоко е,а може би е просто
поредното ми бягство в тишината,
където само думите от минало се чуват
и всяко друго слово богохулно е...
Разбирам,че неправ съм
и душата си наказвам с мълчание,
а можеш ли света ми да взривиш
без разказани мечти,без радост тържествуваща,
а само с тихосрещнали се погледи...
И тогава,може би,разюзданите вихрогони
ще отключат могъщите,житейски урагани
и вместо да събираш,да разпръскваш
мъката,ще можеш..."

 

 






Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Прекрасно е, Вени!
01.02.2010 07:09
Прекрасно е когато душите се докоснат и се роди поезия...
Поздравления и за двамата!
цитирай
2. valer1961 - обичам...
01.02.2010 10:23
Обичам да ме провокират с чувство,защото тогава се
събужда задрямалия разказвач и хубавото се споделя
благородно с другите.Благодаря ти...
цитирай
3. evelin - Това е достойно...
01.02.2010 13:51

... за началото на нова стихосбирка! :)

"Лунен шепот"... Давай, докато някой не си е харесал и това... :))))))))))

Прегръдки!
цитирай
4. agea - Чувствата са винаги провокиращи!:)
01.02.2010 18:53
valer1961 написа:
Обичам да ме провокират с чувство,защото тогава се
събужда задрямалия разказвач и хубавото се споделя
благородно с другите.Благодаря ти...

цитирай
5. agea - Ще ставаш кръстница,то се е видяло,че натам върви....!
01.02.2010 18:57
evelin написа:

... за началото на нова стихосбирка! :)

"Лунен шепот"... Давай, докато някой не си е харесал и това... :))))))))))


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: agea
Категория: Поезия
Прочетен: 854521
Постинги: 369
Коментари: 371
Гласове: 5710
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031