ОТРИЧАНЕ

Не бях копнеж за теб... Не ме долюби...
Не бях и стон – 
откъснал се от виковете нечовешки,
които да те спрат 
от лудостта ти на каприза.

Поисках да се вместя в твоя свят,
но се оказа тясно за полета човешки.
Разпилях си думите.
Сърцето спря да галопира с твоето в едно.
От тези крясъци на чувства
душата ми прогонена застина.

Не идвай пак като стихия.
Не нахлувай без да чукаш на вратата...
Остани зад прага на нощта.
Отричам те,
но в мислите ми си оставаш мой.
Отричам те,
да не мога да се спра да те обичам...

*     *     *