Не си ли научих урока?
От наивност все да си патя,
доверие сляпо да имам
и с пръст назидателно да ме сочат.

 
Обгърнах с поглед сърцето си
прехласнато по чужда тъга.
Протягам без думи ръцете си,
престанах да вярвам в красиви мечти.

 
От вчера щастлива се взрях в очите ти
и потопих се до край в любовта.
Колко малко ни трябва,
а разпиляваме нежност, от която боли.

 

                              
 

 

Може би затова се налага да ги повтаряме по няколко пъти.

"Колко малко ни трябва,
а разпиляваме нежност,от която боли..."

"...Колко малко ни трябва,
а разпиляваме нежност......."
А не трябва!!! Да не разхищаваме нежността си, а да я скътаме дълбоко в сърцето си, за да ни сгрява.....Поздрави за чудесните ти стихове!