Моят свят отдавна ми е тесен,
духът ми непокорен побесня,
усмивката ми отлетя след чувства бели
прегърнали в оазис своята тъга.

 
От мисли луди косите побеляха,
гласът потъна някъде в мрак,
дори грехът не ме подмина,
от живата вода не пих.

 
Целунах изгрева,
от светлата му тайна си откраднах,
че съм капризна, неугледна Пепеляшка
сърцето ми и дявола омая.