Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2009 09:47 - ЗАКЪСНЯЛО СЛЪНЦЕ
Автор: agea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3282 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 19.05 10:50




 image

         

             
Ангел ли си . . .
             спрял в очите ми да се огледа?
             Не е сън . . . не е измама . . .
             На моят праг огря ме закъсняло слънце
             и аз намерих своята душа.                
                                 

Беше мрачен майски ден - непредсказуем .Всичко беше спокойно и весело по сценарий - музика , танци , емоции ,
усмивки и множество очаквания . Напрежението го усещах само аз от вече очакваната среща , която ме караше малко да се притеснявам от неизвестността . А нямаше защо да е така , защото човекът който трябваше да дойде знаех кой е . Но въпреки всичко се вълнувах - щях да го видя за първи път . Заваля . . . Трябваше да изляза навън и там да чакам , а не знаех дали ще я позная . Бях я виждала само на снимка и разговорите ни бяха само в интернет . Едно предизвикателство , което мнозина биха определили като лудост , но аз знаех , че сърцето ми няма да ме излъже и трябваше да съм тук и чаках , защото тя трябваше вече да е по пътя . Разхождах се под дъжда и си мислех как ли ще я позная , когато в един момент видях една руса жена с черен чадър , която изчезна зад буйната растителност . Запътих се към входа на сградата и точно тогава като малки ангелчета тайфата от деца се спусна по стълбите викайки нейното име .
     Нямаше как да не я позная и да я объркам с друг човек . Гледката беше невероятна , от която на мен малко ми се насълзиха очите . Стоях и гледах с умиление , когато едно от децата се доближи до мен и попита :
     - Ти от църквата ли си ?
     - Не , не съм .
Отдръпнах се настрани и се радвах на красотата от емоции и чувства , която беше вълнуваща .
     Усещането за близост беше невероятно , защото бе докоснало не само нея и мен , но и един много близък наш приятел , който беше в основата на тази наша среща . Среща , която разбуди пресни спомени  и дълбоки чувства . Всичко това в комбинация изригна като вулкан , когато се оказа , че имаме много повече допирни точки , отколкото сме си мислили . Никога преди това не съм допускала някой толкова близо до себе си , не само да ми чете мислите , но и да ме усеща толкова силно . Не беше нужно да отида на 460 километра и там да разбера, че мислите ни вървят успоредно и душите ни се докосват така , както близнаците се усещат . Всичко това сближава и можеш да го усетиш единствено и само със сърцето си , а моето никога не греши и ми показва неща разтърсващи ме из основи . Нас ни беше разтърсило много силно преди тази наша съдбовна среща . Случилото се преди месеци беше ярко доказателство , че дори от разстояние човек усеща , обича и страда .      Виртуално развилата се история , която сега имаше продължение носеше полъха на любовта и за която аз знаех от хилядите километри ме докосваше със своята романтика . Докосна сърцето ми , защото моите стихове бяха пропътували толкова много в пространството , за да се върнат тук и да прегърнат едно "природно бедствие" , което сега стоеше срещу мен и смутено се усмихваше . Очите и искряха и ме докосваха с любовта , която излъчваха въпреки скритата дълбоко мъка . А моето сърце така се беше свило и сякаш заседнало в гърлото ми , че не можех и дума да кажа без да заекна . Това , което витаеше във въздуха беше аромата на спомена , този който ни прегръщаше в мислите ни , но не смеехме да изречем на глас .      Гледах и благодарях на Бога , че бях там и бях в настоящето , където ме докосваше светлината . Гледах едно божие творение , чиято душа е изваяна с много нежност и се допълваше от една небесна красота . Сърцето и сякаш беше поено с любов . . . За мен всичко това се превърна в цяло чудо , докоснало дълбоко и моята душа . Питах се дали не е ангел . Задавах си много въпроси , но отговорите получавах в последствие . Радваше ме спокойствието , което излъчваше и доверието , което ме обземаше всяка следваща минута . А всичко това го бях усетила много преди нашата среща , сега само подреждах парченцата от пъзела , които липсваха в недоизказаните думи и премълчаните спомени.      Вече знаех , какво е да те връхлети природно бедствие, знаех , какво е да те докосне светлината . За кой ли път , сърцето ме болеше от този крясък на мечти и чувства .      Не беше измама . . . нито сън . На моят праг огря ме закъсняло слънце и аз намерих своята сестра .







 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - haresa mi mnogo....pozdravi
10.04.2009 09:50
haresa mi mnogo....pozdravi
цитирай
2. agea - Благодаря!
10.04.2009 09:51
Благодаря!
цитирай
3. evelin - @}----;-----
10.04.2009 15:05
Топло е в слънчевата ти душа, agea! :)

Красивите случки в твоя живот, достойни за разказване, нека се множат! :)
цитирай
4. agea - Слънчевите хора като теб, evelin - ...
10.04.2009 15:16
Слънчевите хора като теб,evelin - @}----;-----
няма как да не докоснат дълбините на моята душа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: agea
Категория: Поезия
Прочетен: 675236
Постинги: 350
Коментари: 367
Гласове: 5352
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930