Какво си всъщност - илюзия или мечта,
вик или беда, страдание или награда?
Дъхът ми секва пред красотата,
потапям се и в грозното...
Рисувам плавно емоциите си,
чертая остро бъдещето си...
Търся мъжа, но утешавам момчето в него...
Плувам по повърхността, но дълбокото ме зове...
Плача за смачкано цвете...
Давам милостиня...
Копнея за нежност...
Печеля планирано, харча безразсъдно...
Ценя трохата хляб...
Скачам смело, но изпитвам и страх...
Моля се и прощавам...
Бялото не ми стига, черното ме задушава...
Вярвам в Бог и това ми дава сили да живея...
Искам всичко! 
Давам всичко!