В косите ти притихнал вятър
нашепва приказна магия.
В очите ти застинал е покоя
с безкрайна нежност и любов.

Мълчание, копнежи . . .
и нежни листопади загръщат моя блян,
невидими останали
в дълбините на душата.

Един ли беше, че така ме грабна
унесена в приказния танц
и този свят е пагубно вълшебен
притиснал в прегръдка нежността.

Докосваш нежно спомена,
следи останали там, някъде от теб
и в утрото на тихата забрава
ще пия жадно от свежестта на погледа ти мил.