Можеш да не ме четеш,
усети ме с душа.
В тези стихове не се укривам,
а раздавам по някоя мечта.

Погледни ме в очите
отразили детският ми смях.
Надникни и в душата,
скътала от спомените тишина.

Аз мога още и се раздавам,
покорна никога не съм.
Скандална ме наричат,
може би съм си такава.

С утрото поемам своя път
и щом в очите ми сълзите се налеят
докоснал си най-живото,
което зайграва в мен.

Затуй, когато ме четеш
не питай . . .
Ти можеш и с лъжа да ме отпратиш,
но знай, че от любов горя.

Обичащият вечно ще обича,
тъй както аз обичам всеки миг
и колкото и да съм шумна
тихо от тълпата се деля.