Аз съм твоята любов . . . ,
спомен мил,
прозряна нежност,
със вкус на младо и пенливо вино.

Аз съм твоята недопята песен . . . ,
любовно тъжна,
разтапяща се до полуда,
изгаряща в мислите по мен.

Аз съм твоят сън недосънуван . . . ,
греховен,
изпепелил до края всеки миг
от лунната забрава.

Аз съм част от теб . . . ,
когато и тебе те има.
Аз съм нашият шепот на спомена,
който докосваш, когато обичаш.

Аз съм там, където си и ти . . .