Някак плахо стъпвам по пътя си
и бурени жулят краката ми.
Сенки се вплитат в очите ми
и страхът се прокрадва край мен.

 
С всяка крачка откривам загадки
и проглеждам след дългия мрак,
че от толкова удари свят ми се вие
и понякога не знам накъде.

 
Разпиляна се скитам
и търся утеха след дългия път.
Този свят ни изпива до болка
с вечни предателства и подли лъжи.

 
Уморена съм . . .,
прогоних страховете си,
разлаях всички гладни кучета около мен,
но пак ще оцелея . . ., аз съм същата.