Аз днес ще си отида,
но ще открадна краткият ти сън
и винаги след мен ще тичаш

Моите чувства са все разпиляни -
безкрайни морета от страст
и душата ми дрипава скитница,

 
Не е лесно да бъдеш приятел
и да пестиш от всички лъжи.

Не е било за теб това, което пиша
и навярно никога не би разбрала.
От всичките ми казани слова

Несвършеност някаква, каква ли . . .
в стиха си непрекъснато те вая.
Несвършеност . . . ,

 
Познаваш ме,
по лудостта ще ме откриеш.