Много са мечтите  
и раздавам всеки ден от тях.
Побързай, че привършват,

 
Ще ти помогна, но от теб зависи
да сътворяваш красота в своя път напред.

И вятъра да бъда
не мога да прогоня твоята самота.
Хвани ме за ръката и върви до мен,

Идвам, за да споделя
от делникът на мойта радост.
Идвам, да не си сама,

Ти спомняш ли си миналото лято
и слънчевите зайчета играещи по твоето лице,
смехът от водопади, 

Притихнал в тишината
в прегръдките ми ти се остави.
Пулсът ми като камбана ще усетиш

Постой така да те погледам.
Не бягай пак, защото знам къде отиваш
и този път ще те догоня, ще те спра.

Не е достатъчно да бъдеш само с мен . . .
Дали ще можеш, сърцето ми с нежност да погалиш
и да отключиш дълбините на моята душа,

                      На тези, които успяха
                      да докоснат сърцето ми                               
Докосни сърцето ми с нежност,