Повика ме тихо, по име
и всичко преобърна в моя свят.
Трепетно трепнах в ръцете ти ветрени
и превзе до края моето сърце.
 

С погледа смутено ме загърна,
отпи от всяка гола суета,
че пак до болка ще се вричаш
с душата си пияна от любов.