Познаваш ме,
по лудостта ще ме откриеш.
В поредният ми опит приказка да сътворя -
за себе си и ти да знаеш,
че в твоите очи се давя,
по земята ходя,
мечти раздавам,
безрезервно вярвам,
в копнежен шепот тичам след своята любов,
а всъщност безпощадно крадат от душата ми.

 
Познаваш ме
и ако след мене нищо не остане
ще знаеш, че лудостта
единствено на мен ми е присъща.

Когато чета това стихотворение имам чувството, че сърцето на поетесата е в длантта ми - толкова са присъщи на човешката ни същност тези изживявания. Хубавото е, че има поет, който ни ги казва, за да се почувстваме и ние човеци понякога. Благодаря за това усещане.

Благодаря!