И днес си същата.
Защо ли те познавам?
Дори не чукам на вратата ти -
открехната е към душевните покои.

 
Там знам, че вляза ли
и в нея ще замръкна,
а после...,
после тихо ще си тръгна.

 
Не искам да ти бъда в тежест,
на усмивката ще се зарадвам,
в душата топлина ще влея
и с мъничко любов ще я загърна.

 
Сърцето ти, дано от радост затупти,
ще си открадна късче от душата ти
и като вятър ще се спра в косите ти.
Защото знам, че си онази същата.

Vseki den e slynchev s neq,vsqka radost e doshla ot neq,
vseki mig e prekrasen s neq,vsqka izrechena dyma ot neq nosi polyha na lubovta i jivota,zashtoto tova e Tq-slynchevata istina,koqto zaslepqva dori i slynceto.

Благодаря ти,че беше с мене,

когато ме болеше.

Благодаря ти,че когато беше тежко време,

ти пак с мене беше.

Благодаря ти,че в душата си

местенце за мен намери.

Благодаря ти,че с подкрепата си

ми гласува доверие.

Благодаря ти за миговете на докосване,

на красота от изворите на дълбините ти

и много обич носещи.

Благодаря за сърцето ти голямо,

готово да се притече на помощ

и винаги толкова нежно и прямо.

Благодаря ,че неповторима

душата ти е прекрасна.

Благодаря,че те има!