Прочетен: 635 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2020 17:52
Напоследък ми се случва често. Ставам сутрин. Утрото изглежда нормално и безобидно. В главата ми се мержелеят някакви намерения за деня, но все още неизбистрени преди първото кафе. Сядам на масичката под чадърчето на двора – да се порадвам на първите нежарки лъчи на слънчицето. Не мисля. Слушам птичките и мушиците.
И оттам нататък се почва една. :D Върша неща, за които и през ум не ми е минавало да свърша или за които съм мислела, че нямам сили или готовност. Или се оказвам пътуваща за или разхождаща се из места, където изобщо не съм възнамерявала или очаквала да бъда.
И всичко това – с пълно присъстване, пълно наслаждаване, без мисъл за практичността, уместността или странността на ставащото.
Усещането е, че изживяваш животи в мигове. Време или няма, или сякаш пътуваш в него по всички посоки. Толкова си близо до себе си, че можеш да дишаш само ентусиазъм и радост от постоянно извиращото ново и неочаквано.
Оказваш се където трябва. Срещаш когото трябва. Оставяш отпечатък където и у когото трябва… И се усещаш, че всичко е с План. Само не твоя. :D Едно мъдро, безгранично и забавляващо се Пространство вътре в теб… се е разкършило навън чрез теб…
Това е Потокът.
Мария Казакова