Сън сънувах, а сън ли бе?
От толкова много изказани думи,
от истини, които само боли,
прозирам, че това е съдбата
и Бог е отредил това за мен.
Задавам въпроси,
искам отговори,
а не знам изобщо накъде.
Простих толкова много неща . . .,
осъзнах грешките . . .,
загърбих суетата . . .,
разголих душата си . . .,
поех вина . . .,
търсих себе си . . .,
открих предателства . . .,
опознах любовта . . .,
видях смъртта . . .,
докоснах светлината . . .,
прогоних самотата . . .,
тъгувах по спомени . . .,
сбъднах мечти . . .,
раздавам се . . .,
обичам истински . . .,

Днес прогледнах и осъзнах,
че имам само един живот.