Сънувах всеки миг
и името ти гласно виках.
Проклинах дните си, съдбата,
тръгвах си,но с мислите при тебе тичах.

Обичах те!
От тебе бягах като луда,
изнемогвах от копнежен ритъм,
скитах се без цел през дните.

Аз се молех и виках на глас.
Нарисувах те с истински цвят -
вдъхновено, искрящо и нежно,
а в мен мълчаливо си пулсира кръвта.