Бих искала
да съм последната ти песен.
В косата ти да заплета страстта си,
която нереално ти отива.

Да срежа всеки кичур с нежни зъби,
да съм дива до полуда,
като жътварка в нивите на Юли
привлечена от шепота на хляба.

След жътвата ще дойде ново лято.
Косата ти отново ще порастне,
ръкойката ще отеснее,
а аз ще пея песни и ще те възнасям.

Ще бъде огнена стихия,
от сушата кръвта ще кипне,
ще се сгъсти, ще се затлачи...
сърцето нежна песен някъде в нощта ще пее.