Щеше ми се да е истина
това, което мисълта ти ражда.
Да прогоня болката
и да поема нечия вина.
А мой приятел си отиде
преди да е докоснал още толкова неща.
Остави спомени, които да раздират
и ти да плачеш тихичко в нощта.
Мога само да те утеша,
но спомените си остават чисти
и потъва всичко в дълбока тишина . . .