Ти спомняш ли си миналото лято
и слънчевите зайчета играещи по твоето лице,
смехът от водопади, 
с който ме заливаше и ти.

Спомняш ли си тръпката, с която пееше при залез
и посрещаше звездите нощем,
мигащи като светулки над мораво море,
а луната смееща се тихичко в нощта.

Ти спомняш ли си миналото лято,
когато ме целуна край брега за първи път.
Спомняш ли си тишината, попила всеки миг
от онзи лунен шепот загърнал ни с мечти.