Постой така да те погледам.
Не бягай пак, защото знам къде отиваш
и този път ще те догоня, ще те спра.
Знам, че на празни приказки скучаеш
и звездите няма да ти свалям,
защото знаеш как обичам аз.

Може и на просякиня да приличам,
но не искам нито атомче от твоята любов.
Остави ме аз да те обичам,
да те заливам с нежност,
от която може само да те заболи.
Тогава, ако можеш си иди,
а аз, простичко ще те обичам.