Не бях копнеж за теб . . . Не ме долюби . . .
Не бях и стон -
откъснал се от виковете нечовешки,
които да те спрат от лудостта ти на каприза.

Поисках да се вместя в твоят свят,
но се оказа тясно за полета човешки.
Разпилях си думите.
Сърцето спря да галопира с твоето в едно.
От тези крясъци на чувства
душата ми прогонена застина.

Не идвай пак като стихия.
Не нахлувай без да чукаш на вратата . . .
Остани зад прага на нощта.
Отричам те,
но в мислите ми си оставаш мой.
Отричам те,
да не мога да се спра да те обичам . . .



От стихосбирката "Пулсиращо сърце"