Душата ми се крие под маски.
Понякога плаче.
Копнее за нежност и за дума добра.
Ранена е - от злоба,
прогонена - от мен.
Няма я, а трябва да я открия.
Жадува за усмивки,
за погледи мили и едни омайни очи.
Колко и трябва на душата,
а сърцето безмълвно мълчи.
Потъвам в твоята власт,
отдадена на любов нереална.